Светослав Иванов: Виртуалната война
Коментар на водещия на " 120 минути " Светослав Иванов:
Фактът, че всеки стартира да възприема себе си като съдник, убива общата посока на обществата ни и ги трансформира в разграничени общности от единици
Отношенията сред Запада и Русия са покрай точката на заледяване. Най-голямото многостранно експулсиране на дипломати в историята идва в миг на внезапен спад в доверието ни към елитите, институциите, цели специалности и класи. Фактът, че всеки стартира да възприема себе си като съдник, убива общата посока на обществата ни и ги трансформира в разграничени общности от единици, които вместо на открито и на глас, показват несъгласието си вътре и посредством текст.
На този декор интернационалните връзки също се радикализираха. Ако приемем логиката, че политическите акции залагат на крайните страсти, достигащи до съзнанието ни по виртуални автомагистрали, тези, които идват на власт са длъжни да подхващат крайни дейности, с цел да оцелеят в света на викове.
Светът от дълго време навлезе в Първата виртуална международна война, която става толкоз масирана, че би трябвало да променим незабавно мисленето си, с цел да избегнем следващ световен боен спор.
Може да ви звучи пресилено и много необичайно, само че незабавно би трябвало да си върнем човечността. Да беседваме повече, да се слушаме повече и да мислим за цената на всичко, което изричаме. Това постоянно лепене на етикети, присъди, заклеймявания и извънредно отказване на непознатото мнение би трябвало да остане в предишното, в случай че желаеме да стигнем досега, в който " почитам те " и " обичам те ", " имам вяра ти " или " не ти имам вяра " да имат същата стойност.
Ако ви прави усещане, огромна част освен от българското общество, се усеща объркана. И в Русия е същото. В Съединените щати и Англия също. Между нас, по-младите и възрастните, зее такава бездна, че като че ли сме от разнообразни столетия. В цели райони на света образованите и работещите са обречени на все по-слабо политическо посланичество. Те са нарочени и пренебрегнати, тъй като в океана от думи, техните са изречени с най-слаб глас и заглъхват измежду общите крясъци.
Няма метод тази посока да докара до нещо положително. Напротив, следим ценностно разлагане, което ни трансформира в плячка за мършояди. Шумни в думите и пасивни в дейностите. Заемаме позиция незабавно и по всеки въпрос, без да имаме даже и контурите на цялата картина.
Например сега британците настояват, че разполагат с действителни доказателства, че Русия е направила нападение с химическо оръжие на непозната територия. Доказателствата обаче към момента не са обществени. От друга страна съветската стопанска система се утежнява с бързи темпове, само че руснаците се активизират към своя президент, чувствайки се като жертви на задграничен скрит план. Така мислят те. Къде е истината? Трябва да забележим доказателствата, с цел да преценим и то в действителност скоро.
Защото помним изчезналите оръжия за всеобщо поразяване, които администрацията на Джордж Буш употребява като мотив за войната в Ирак, почнала преди 15 години и 11 дни. Оказа се, че такива оръжия просто няма, само че това не спря американците, британците и водената от тях коалиция да навлезе в Ирак и да смъкна режима на Саддам Хюсейн.
След като към този момент има подобен казус, обективността изисква да изчакаме в преценките си и позициите си, тъй като тази тематика към този момент не е виртуална. Тя е безусловно действителна и доста тревожна за бъдещето освен на нашия район.
Да, би трябвало да върнем човечността си, само че това минава през връщането на способността ни да мислим без да се подаваме на страсти. Затова, ограничете " Facebook " най-малко за малко. Не ставайте боец или жертва във виртуалната война. Ще видите, че не е толкоз мъчно.
Фактът, че всеки стартира да възприема себе си като съдник, убива общата посока на обществата ни и ги трансформира в разграничени общности от единици
Отношенията сред Запада и Русия са покрай точката на заледяване. Най-голямото многостранно експулсиране на дипломати в историята идва в миг на внезапен спад в доверието ни към елитите, институциите, цели специалности и класи. Фактът, че всеки стартира да възприема себе си като съдник, убива общата посока на обществата ни и ги трансформира в разграничени общности от единици, които вместо на открито и на глас, показват несъгласието си вътре и посредством текст.
На този декор интернационалните връзки също се радикализираха. Ако приемем логиката, че политическите акции залагат на крайните страсти, достигащи до съзнанието ни по виртуални автомагистрали, тези, които идват на власт са длъжни да подхващат крайни дейности, с цел да оцелеят в света на викове.
Светът от дълго време навлезе в Първата виртуална международна война, която става толкоз масирана, че би трябвало да променим незабавно мисленето си, с цел да избегнем следващ световен боен спор.
Може да ви звучи пресилено и много необичайно, само че незабавно би трябвало да си върнем човечността. Да беседваме повече, да се слушаме повече и да мислим за цената на всичко, което изричаме. Това постоянно лепене на етикети, присъди, заклеймявания и извънредно отказване на непознатото мнение би трябвало да остане в предишното, в случай че желаеме да стигнем досега, в който " почитам те " и " обичам те ", " имам вяра ти " или " не ти имам вяра " да имат същата стойност.
Ако ви прави усещане, огромна част освен от българското общество, се усеща объркана. И в Русия е същото. В Съединените щати и Англия също. Между нас, по-младите и възрастните, зее такава бездна, че като че ли сме от разнообразни столетия. В цели райони на света образованите и работещите са обречени на все по-слабо политическо посланичество. Те са нарочени и пренебрегнати, тъй като в океана от думи, техните са изречени с най-слаб глас и заглъхват измежду общите крясъци.
Няма метод тази посока да докара до нещо положително. Напротив, следим ценностно разлагане, което ни трансформира в плячка за мършояди. Шумни в думите и пасивни в дейностите. Заемаме позиция незабавно и по всеки въпрос, без да имаме даже и контурите на цялата картина.
Например сега британците настояват, че разполагат с действителни доказателства, че Русия е направила нападение с химическо оръжие на непозната територия. Доказателствата обаче към момента не са обществени. От друга страна съветската стопанска система се утежнява с бързи темпове, само че руснаците се активизират към своя президент, чувствайки се като жертви на задграничен скрит план. Така мислят те. Къде е истината? Трябва да забележим доказателствата, с цел да преценим и то в действителност скоро.
Защото помним изчезналите оръжия за всеобщо поразяване, които администрацията на Джордж Буш употребява като мотив за войната в Ирак, почнала преди 15 години и 11 дни. Оказа се, че такива оръжия просто няма, само че това не спря американците, британците и водената от тях коалиция да навлезе в Ирак и да смъкна режима на Саддам Хюсейн.
След като към този момент има подобен казус, обективността изисква да изчакаме в преценките си и позициите си, тъй като тази тематика към този момент не е виртуална. Тя е безусловно действителна и доста тревожна за бъдещето освен на нашия район.
Да, би трябвало да върнем човечността си, само че това минава през връщането на способността ни да мислим без да се подаваме на страсти. Затова, ограничете " Facebook " най-малко за малко. Не ставайте боец или жертва във виртуалната война. Ще видите, че не е толкоз мъчно.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ